Кабинетът

Беше тъмно и мрачно в коридора към кабинета на директорката.Едивственото осветление бе това от факлите който горяха по стените на коридора.Но дори те бяха твърде слаб осветител за може човек да се разхожда по коридора без да се страхува,че може всеки момент да спъне в нещо поради липса на светлина.
-Лумос.-прошепна професора по защита срещу черните искузства като вдигна магическата си прачка пред себе си за да си осветява пътя сам.
Изведнъж той спря и се обърна към вратата на директорския кабинет.Почуквайки няколко пъти,той зачака разрешение да влезе.
-Влез.-чу се от вътре.
Мерик отвори вратата и пристъпи в слабо осветения кабинет.Помещението бе изпълнено с мнощество горящи свещи и единственият друг осветител бе горящата камина в която имаше завиден брой негорящи дърва.
-А професор Ейдж,моля седнете.След секунда,ще довърша седимчният си доклат до министъра и ще поговорим.
След като и загаси светлината от пърчката си,Мерик кимна безмълвно и седна на еидн от столовете срещу бюрото на директорката.Тя от своя страна изглеждаше доста заета.Пишеше нещо върху един голям пергамент като от време на време топваше перото си в една малка каничка с мастило.

-Дойдох ви оведомя,че реших да започна с правеното на защинти заклинания в учибището и неговите околности.
Професорката се усмиха вежливо и погледна през прозореца.
-Всичко с времето си професоре.Нека първо започне учебната година и тогава ще започнем с обесопасяването на училището.
Мерик я погледна с безизразното си изражение и повдигна много значително вежди.
-Както искате.-въздъхна той.-А имате ли някакви ангажименти за тази вечер.-покашля се белокосия мъж.
Директорката внезапно обърна погледа си към учителя и го загледа заинтригувано и любопитно.Мерик от своя страна дори не мигна.Хладнокръвието му бе във кръвта и това си личеше от разстояние.
-Защо питате професоре?-запита го младана жена като хвърли още един подозрителен поглед към събеседника си.
-Чудех се,бихте ли желали да вечеряме заедно?Нищо специално,просто вечеря между двама професори.-каза с леден и безчуствен глас мъжът като една вена на слепоочието му играеше нервно и така се бе издула,че директорката неможеше да неусети,че колкото и да го прикриваше,той бе нервен.